Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
Текстот е достапен под условите на лиценцата Криејтив комонс Наведи извор-Сподели под исти услови.
Тези малки, обитаващи океана животни са предимно слепи и или сплескани, или цилиндрични.
Сякаш използват кожата си, за да създават триизмерни изображения на обекти в обкръжението си. Как го правят?
Използваме бисквитки, за да оптимизираме нашия сайт и нашите услуги.
Очите на шпиц текат - какво да правя и как да намеря причината
По тази причина ловуващият октопод може да бъде впечатляваща гледка. Може да протегне всичките си пипала над пясъка, като всяко едно изследва. Ако едно от пипалата подплаши скарида, две други могат да се протегнат да я уловят. Октоподите също така си имат всичките тези смукала, които се движат независимо едно от друго, да не говорим за структурите и механизмите за контролиране на цвета и текстурата на кожата. Същевременно животното е развило капацитета да възприема и обработва огромно количество постъпваща сетивна информация: за вкус и допир от смукалата, за гравитация – от структури, наречени статоцисти, както и цялата информация, събирана от сложните му очи.
Те се движат по дъното с помощта на пипала, изпълнявайки не само функциите за улавяне на храна и защита от врагове, но и функцията на движението.
Не му е нужно приспособление, за да бърка в пукнатините – просто може да пъхне пипало в тях – или да разтвори стрида.
Като начало разполагат с три сърца и синя кръв. Когато се чувстват застрашени, изпускат мастилен облак и се стрелват в друга посока. Нямат кости. Единствените твърди части от тялото им са клюнът, подобен на папагалска човка, и хрущялната обвивка около мозъка им. Това ги улеснява да изчезват в миниатюрни пукнатини – способност, която им позволява да избягат, подобно на Худини, от всеки аквариум, освен от най-добре подсигурения за октоподи. Не само че всичките им смукала могат да се движат независимо едно от друго, а и всяко е покрито с вкусови рецептори – мекотели представете си тялото си, покрито със стотици езици. Кожата им е осеяна с клетки, чувствителни към светлината. А най-извънземното е, че… Но нека да изчакаме с това. Нека първо се срещнем с друг октопод.
Тя се изпълва с газ и по този начин помага на животните да се издигат нагоре.
Прикритието на октоподите има три главни елемента. Единият е цветът. Октоподите генерират цветове чрез система от пигменти и отразители. Пигментите се съдържат в хиляди миниатюрни сакчета в най-горния слой на кожата. Когато сакчетата са затворени, приличат на миниатюрни лунички. За да покаже пигмента, октоподът свива мускулите около сакчето, като така го отваря и разкрива цвета. В зависимост от това какъв набор от сакчета отваря или затваря октоподът, той мигновено може да създаде шарки като ленти, ивици или петна.
Голям рак пустинник в своята черупка назаем минава покрай нас. А там, върху една скала, има малък водораслов октопод.
Друг вид гастроподи, мурекс, бил одгледуван од античките Грци поради неговата боја, позната како „царска виолетова“, а наметките на некои владетели биле плетени од долги нишки што ги излачувал бивалвниот вид